Като сценарий на Хичкок за нас, българите, се разви двубоя от четвъртфиналната фаза на световното първенство по волейбол за мъже с отбора на Куба. Невероятна 5 геймова драма, в която спортистите с по-железни нерви се оказаха кубинците.
Със сигурност всички фенове на волейбола у нас съжаляват за изпуснатия шанс, но и в много хора остава чувството, че нашите момчета дадоха всичко от себе си, раздадоха се за родината и ни накараха да сме горди с тях. Горди, защото нацията ни няма друг такъв сплотен тим в колективните спортове. Футболният ни тим отдавна се е превърнал в сбирка на спортисти, обичащи да си попийват в заведения, да разхождат манекенки, но не и да дадат 100% от себе си за националната фланелка. В баскетбола винаги сме били от тимовете под средната класа и там като цяло е чудо ако се класираме за някое европейско първенство. Другите колективни спортове нямат популярност в България.
Волейболните ни национали са тези, които карат милиони българи да мечтаят за нещо голямо в спорта. Но... и този път не успяхме. Искахме медал, мечтаехме за титлата, а играхме в мача за 7-мо място, което в крайна сметка спечелихме. Това, като гледаме крайното класиране е неуспех. Трети на миналогодишния шампионат, сега нашите сдават медала и са извън топ 6 на света. Като погледнем обаче самото първенство, няма как да не сме доволни от представянето ни в мачовете срещу Китай, Франция, Испания. В най-големият ни двубой от първенството – този с Полша, бяхме просто фантастични. Поляците, които ни победиха на полуфиналите на миналото световно и на полуфиналите на последното европейско, бяха тотално надиграни от „лъвовете” с 3:0. Резултат който отвори вратите на отбора ни за четвъртфиналните сблъсъци. Те, както и цялата схема на първенството в Италия, бяха объркани тотално. Появиха се информации, че федерацията на домакина Италия е сключила договор за брой мачове, които домакините задължително ще изиграят, за да има плащане на пари от ТВ права. Заради това италианците, заедно със световната федерация по волейбол измислят схема, в която всеки тим който продължава напред в шампионата играе в 3 последователни групи и чак след това са полуфиналните сблъсъци. Пътят на Италия бе осеян с тимовете на Египет, Япония, Иран и други такива, като най-силният противник до полуфиналите бе Франция. Цялата тази схема направи така че имаше и някои страховити групи, като тази на България, Полша и Бразилия, където един тим трябваше да си тръгне от трите. След 2 загуби за поляците, дойде дългоочаквания мач България – Бразилия, който се превърна в мач, който и двата тима имаха желание да загубят. Бразилците бяха „по-добри” в това начинание и със загуба 0:3 успяха да отидат напред в турнира, където да срещнат Германия и Чехия. Българите, които играха с резервите си в двубоя с „кариоките” показаха на какво са способни и не изтърваха всяка топка за да загубят, както направиха „палячовците” от Бразилия. Жиба, великият Жиба, бе трагичен и грешеше нарочно всяка втора топка. Това не бе спорт, това бе пародия. Но...бразилците продължиха до полуфиналите, а нашите – не. Не, защото Куба ни препъна с 3:2 в решаващ дбубой. Най-големият двубой на капитана Владимир Николов, отбелязал 28 точки, бе белязан с шанс от наша страна за обръщане на гейм следа като сме губили 12:21, но при 23:23 Тодор Алексиев направи невъзможното и след топовен сервиз на Казийски, лошо посрещане от кубинците и топка в нашето поле за забив, Алексиев без блок направо „преби” филето на мрежата. На два пъти в 4-тия гейм имахме шанс да приключим този адски напрегнат мач и за съжаление пак не успяхме. Не успяхме да победим в четвъртия гейм, а детето-чудо на волейбола Вилфредо Леон ни наказа в петия гейм. Загуба, от която тежи, но след като сме дали всичко по силите си, трябва да отдадем заслуженото на момчетата.
Момчетата, които „размазаха” Китай, направиха страхотен спектакъл с Франция, „подцениха” и паднаха от Чехия, „размазаха” вицешампиона Полша, биха и Бразилия, макар и в тотално сбъркан мач, справиха се с испанците, играха на 100% и срещу Куба, но не успяха. Не успяха да докоснат медалите.
Битката ни с Русия за 5-то – 8-мо място на шампионата бе спокойна. Два „титана” в спорта бяха отпаднали по-рано, отколкото са искали. Загубихме, но също играхме. В последния си ден на първенството се справихме с Германия 3:0 гейма. Играхме с хъс дори тези два мача, хъс който ще ни води и за напред. Успех българи юнаци и напред, а напред значи олимпийски игри в Лондон през 2012. Дано вече късметът, жребият и формата на тимовете бъдат в наша полза и направим това за което сме отишли. Защото Вие сте единствените в момента в спорта, на които без никакви предубеждения българския фен да извика БЪЛГАРИ ЮНАЦИ !!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар