По света от началото на века са построени стотици нови съоръжения, пригодни за най-великата игра – футбола. Влагат се милиони, дори милиарди световни валути, за да е приятно на футболния фен в 21 век да наблюдава със затаен дъх страстите на терена. Нашата страна, като част от страните членки на международната федерация по футбол ФИФА също участва във световните футболните събития. Спортът е най-обичания в държавата, привлича най-много бизнесмените, финансите му са с най-голям размер от всички спортове у нас. Местата, на които играят професионалните ни футболисти трябва да отговарят на редица стандарти, заложени в наредбите на УЕФА и ФИФА – европейската и световната централа. Да, но стадионите в България „лежат” на старите спомени, че са събирали по 70 000 души в мачове на националния тим или на ЦСКА и Левски в Европа. Сега, 10 години, след началото на века в България все още няма построен нов стадион, като единствено 1-2 отбора имат желание и основни проекти за изграждане на съоръжения от „европейски” тип. С какво разполага страната и най-вече общините?
Българският национален отбор по футбол играе срещите си на националния стадион „Васил Левски”, намиращ се в центъра на столицата ни София. Последният ремонт на съоръжението е от 2002-ра година. Най-големия проблем на стадиона е че няма покритие на 75% от седящите места, което ще е изискване от 1 януари 2012-та година на УЕФА. Наскоро от комисар на УЕФА, посетил стадиона се разбра че „Васил Левски” не отговаря на 153 изисквания на новия правилник, който влиза в сила в първия ден на 2012-та година. Така че много скоро националите ни ще трябва да играят на друго съоръжение, нищо чудно то да се намира извън пределите на страната.
Стадион „Георги Аспарухов” в София е домакин на двубоите на Левски. Капацитетът му е 25 000 зрители. Последните години съоръжението се ремонтира през 1999-та и през 2006-та години. Подобрения се правеха и през 2008-ма, но за 2012-та година има около 100 нови предписания на евро-комисиите, които трябва да се изпълнят за да има двубои на „Герена”. Инвестициите за ремонтите от 1999-та насам възлизат на над 14 млн. лева.
Градският стадион в Ловеч е единствения стадион у нас, който за момента е готов да посрещне 2012-та година без притеснения за лиценза си в Европа. Последното лято имаше ремонтни дейности, след които Литекс могат да приемат срещите си в А група и евро-турнирите на стадиона. Дотук добре, но минуса на терена е че събира едва 7 000 зрители.
С над 15 000 седящи места и козирка на основната трибуна е стадион „Славия” в столицата. Реално собствениците на Славия са единствените собственици на стадиона си от всички клубове в родната А група. Няма осветление, което е доста голям проблем.
В квартал „Надежда” в София се намира стадион „Локомотив”. Има 22 000 седящи места, но на много места се руши, включително и централната трибуна. За сезон 2010-2011 не получи лиценз от Български Футболен Съюз.
Легендарният стадион „Българска армия” се е превърнало в едно грохнало съоръжение в центъра на София. Не получи лиценз за 2010-та година, дори за двубои от А група. Над 400 предписания са нужни да бъдат изпълнени, за да може стадиона да е в норми след 1.01.2012. Иначе разполага с 22 000 седящи места, с козирка над главната трибуна, както и с електронно табло и осветление.
Стадионът в Стара Загора е с капацитет 12 000 зрители. Над 600 000 лева се отделят от общината за неговото целогодишно поддържане. Козирката му бе укрепена преди няколко сезона и сега стадиона изглежда добре за българските стандарти.
Стадион „Лазур” в Бургас е може би най-добрия стадион в България през 2010-та година. Черноморец плаща наем за него и около 40 000 лева за месечна издръжка. Базата към стадиона е със сигурност над всички такива в страната, като бе построена в последните години. Клубът има идеи за нов стадион с модерна визия и 30 000 седящи места, но все още строеж не е започнал.
Това пък са стадионите във Варна, Монтана, Каварна, Сливен. С някои подобрения в последните сезони, терените успяват все още да получават лиценз от БФС:
Тези плюс още няколко стадиона у нас имат лиценз за срещите от първенството. За Европа не бива и да се помисля на този етап.
Големи стадиони, които преди са били арена на евро-битки, вече почти са се сринали. Част от тях са стадионите в Пловдив, Русе, Плевен, Шумен...
Това е част от картината по родните стадиони за 2010-та година. Болно е на всеки фен, гледащ трибуните на рушащия се роден за отбора му стадион. Болно е, но поне засега положително решение на въпросите за спортните комплекси няма. Много бази се разрушиха, други ще продължават да се рушат, докато собственици, местна власт и държава не се хванат да работят заедно за доброто на спорта у нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар