Българският национален отбор по футбол – няколко думи, които произнесени в нашата страна веднага включват във хората от средната възраст, както и при по-големите спомени от онзи легендарен и страховит наш отбор от 1994-та година и годините след това. Този национален тим бе сплав от класа. Класа, на която липсваше в някои мачове колектива, но в крайна сметка тимът бе изключително сериозен на европейската и световната сцена, тим победил „гиганти” във футбола, като Германия и Аржентина. Имената на футболистите ни тогава са имена, които завинаги ще останат в съзнанието на всеки истински български футболен фен, който е гледал поне един от големите мачове на „дрийм тийма” ни. Срещу Франция на „Парк де Пренс” за 1:2, срещу Германия и Аржентина на световното в САЩ, пак срещу немците през 1995-та за обрата от 0:2 до 3:2 в мега-мача на квалификациите – тогава на нашите герои стоеше гордо прозвището „Българи юнаци”
Днес, 17 години по-късно легендите са в управата на БФС или са поели по друг път, но със сигурност поне част от ореола им е паднал, но не заради това че не са се представили прекрасно в националния ни тим, а заради продължаването на живота си след футболната си кариера. Част от героите ни са ръководители на сегашното поколение в „А отбора” ни. А точно това ново поколение, което сега представя родината ни по футболните терени на Европа няма една от най-важните черти на предишното ни поколение – класата. В събота България изигра практически последния си мач с шанс за класиране на Европейското първенство през следващата година. Квалификацията срещу Швейцария завърши 0:0 и това означаваше 4 точки за нашите и „кръстоносците” след 4 мача, а за толкова двубои лидерите Англия и Черна гора имат вече по 10 пункта. Е къде сбъркахме? Сбърканото е отдавна и все повече ще тежи. Ясно е че у нас няма поддържани футболни бази, няма стадион който да е на дори средно европейско ниво, но най-лошото е че почти няма момче на което да не му се пие, пуши и да иска да го харесват момичетата след като през деня тренира в ЦСКА или Левски, а вечерта харчи парите на родителите си и от шефовете си в клуба за коли, барове, алкохол, жени... Лошото в случая е че нощните подвизи са му много по-интересни от задаващия се на следващия ден мач срещу Видима-Раковски примерно. Работата на Боби Михайлов и компания начело на БФС почти не се различаваше от ръководенето на Иван Славков до преди няколко дни, когато Боби вече стана член на управата на УЕФА, което дава надежди на българския фен за по-добри времена, но това може би след няколко години. Смениха се няколко треньора на „кормилото” на най-обичания ни екип от спортисти, но резултатът все се повтаря. При Христо Стоичков момчетата играха борбено, играха с хъс,но...само 2-3 мача преди това им неприсъщо чувство да отмине. Нещата се повториха със Станимир Стоилов, при когото също се усети че всеки иска да се докаже в първите мачове на специалиста, но отново миманса завладя футболистите ни.
Лотар Матеус стегна дисциплината, отново „нахъса” вече обновеното ни поколение, но така и пак няма да успеем да се класираме за световно или за европейско първенство – просто ни липсва нещо, нещо наречено класа. Да, играхме с хъс, играхме с настройка за победа макар само 15 000 фена на стадиона, но така и не вкарахме гол. Видно е че защитния вал за първи път се справи на ниво – все пак Швейцария създаде само 2 опасни положения, макар и едното да бе най-сериозната възможност за двата отбора за гол през 90-те минути. Добре че Николай Михайлов спаси в опасните ситуации и с това се утвърждава като вратар номер 1 в момента. Защитата в лицето на Иванов, Стоянов, Занев и Бандаловски се справи – не там бе нашата слабост. Най-слабите на терена бяха този който трябваше да е креативния ни халф Благой Георгиев и този който трябваше да отбележи гола – Димитър Макриев. Като цяло тези два поста са огромна слабост в сегашния ни тим, а и на посочените имена реално няма много избор за заместници, но се видя че Генков бе по деен от Макриев, а за поста на Благо може да се пробва Гаджев. Който обаче и да бъде включен ясно е, че класата е малко. Тя идва от Холандия - вратаря на Твенте Ники Михайлов и защитника на ПСВ Манолев, както и играещи последните си сезони на топ ниво в Англия Стилиян и Мартин Петрови. Двамата на Острова обаче вече не са в топ форма и е време други да „дърпат каруцата” напред.
Ивелин Попов се очаква да е новия ни лидер, но досега освен много приказки не сме видяли нищо спасително в него. Друг играещ в едно от големите първенства е състезателят на Парма Валери Божинов. Той обаче все повече дава интервюта по повод личния си живот, а не срещу кого е играл и кога е вкарал гол, тъй като последните неща не се случват в последните месеци. Големият ни футболист на световно ниво Димитър Бербатов пък не издържа на журналистическата критика и се отказа рано от националния тим, като с това възроди кариерата си на клубно равнище, тъй като този сезон Митко е с главен принос Ман Юнайтед да е фаворит за спечелване на Висшата лига след 20 попадения досега. Така че кой да замени сегашните? Илиан Мицански и Велизар Димитров могат да се включат в скорошни листи на Матеус, но с тях едва ли ще повишим рязко нивото си. От години при младежките гарнитури ни бият здраво всякакви тимове, така че какво сме очаквали освен такова бъдеще и при мъжете. Лошото е че светлина в тунела не се вижда, всъщност някои я виждат, но май са се объркали. Борислав Михайлов вече вижда как разбирате ли ние ще приемем Евро 2020 с Румъния след като до тогава сме щели да оправим всички нужни за състезанието бази и стадиони. Да не се заблуждаваме, това просто няма как да стане. Въпросът е не да мислим за европейско домакинство, а за това как тимовете ни да не фалират до 1-2 години, да помислим къде ще играят клубните ни тимове като участват в евро-турнирите. Матеус няма да ни оправи, просто трябва всеки свързан с най-великия спорт у нас да разбере, че за да се оправи тази сфера трябва финансово възможни хора да се заемат сериозно с тези въпроси, а не да кроят планове за това как по 3-4 точки от договора ще прецакат държавата и евентуални инвеститори за да могат да са на печалба от рано, а другите да му мислят. Но...това е засега българското мислене. Ако искат да го променят е добре вече да започнат да го показват. Дано всеки ръководител и собственик на клуб започне да държи на думата си, така както на всеки един фен в България му се иска и премиерът на страната да удържи на последните си думи и в края на годината започне първия строеж на наистина модерен стадион у нас.
