Италианският наставник на българския национален отбор по волейбол остава на поста си поне до олимпийските игри в Лондон през 2012-та година. Това е последното решение на ръководството на волейболната ни федерация, начело с Данчо Лазаров. До самите игри има европейско първенство и Световна лига през 2011-та година. Единствено при голям провал на някоя от тези надпревари ще се търси друг наставник за самата олимпиада.
Пранди застана начело на волейболния ни тим през 2008-ма година, а тогава българите се водихме трети в света от световното и осми от евро-първенството. В ранклистата на националните тимове бяхме 4-ти. Сега тимът ни е 7-ми в тази ранглиста, а на световното завършихме 7-ми. Единствено на европейска „сцена” представянето ни се е подобрило – взехме бронзовите медали от последния шампионат. В последните 2 години отборът не се е класирал и за финалната четворка в Световната лига. Въпреки това много фенове на спорта у нас желаят треньора да остане. Това е заради успеха на специалиста с „вкарването” в игра на млади таланти на мястото на отказали се такива – Теодор Тодоров, Виктор Йосифов, братята Братоеви, Николай Николов, Николай Пенчев, Цветан Соколов. Това са момчета с голямо бъдеще във волейбола. Няма как да не се отчете и по-добрата игра на защитата след поемането на състава от Пранди. За съжаление на всички проблемите ни свързани с отбягването на игра през центъра се задълбочиха. Титулярният разпределител Андрей Жеков многократно доказа, че атака през центъра не умее да прави. Просто пасовете му по диагоналите се получават, а тези насочени за центъра – не. Това се забелязва в големите двубои, в които разнообразието на атаката на един тим е ключов момент за спечелване на двубоите. В тази насока има да се работи много и е нужно голямо усърдие от страна на треньор и състезател.
Предишният наставник Мартин Стоев имаше също проблеми в централната част на атаката. При него обаче трябва да признаем, че имаше повече успехи на световната сцена. Бронзът от световното през 2006-та е върха при Стоев, но досега при Силвано не сме доближи това си място. Отделно на това е време националите да играят и в топ тимовете в Световната лига, както ставаше това при Стоев. При българина обаче показността и припряните интервюта бяха отрицателна черта, която италианския спец не допуска. Всичко е много по-професионално изпипано, по-премерен е Пранди в изказванията си за разлика от предшественика си. В крайна сметка Пранди остава и точка по въпроса. Желаем му да покаже защо му е даден още един шанс и да имаме щастливи мигове в Световната лига и европейското догодина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар