17 години след великия 17 ноември

„...може би последен шанс за нашите за опасност в близост до Бернар Лама. Костадинов, Костадинов шутира... и гоооооооооол, гол, гоооооол. Господ е българин!” Думите са на коментаторите Николай Колев – Мичмана и Петър Василев, футболния мач е Франция – България, среща която ще остане завинаги в историята на българския футбол. Среща, която всеки българин който е наблюдавал си спомня с трепет.

Датата е 17 ноември 1993-та година, а мястото на събитието е Париж, Франция. Националните отбори по футбол на Франция и България играят на стадион „Парк де Пренс” решаваща среща за класиране на световно първенство, което ще се проведе през следващата година в САЩ. Няколко дни по-рано Франция губи от Израел с 2:3 в мач, който „петлите” ако бяха спечелили щаха да са вече на финалите на Мондиал’94. Последният мач в групата е между френския тим и нашият национален отбор, който гостува в Париж като тим, който трябва задължително да вземе победата, за да се класира на световно първенство за 6-ти път в историята си. Франция с Ерик Кантона, Жан-Пиер Папен, Давид Жинола, Лоран Блан, Марсел Десаи и Бернар Лама са абсолютен фаворит. Нужен им е дори равен резултат за да постигнат целта си. България пък в момента разполага с поколение, което до този момент не е показало голямата си класа. В тима са доста футболисти, които играят в чуждестранни отбори, като Христо Стоичков, играч на испанския колос Барселона, Емил Костадинов, Йордан Лечков и Красимир Балъков. Треньор е превърналия се в легенда вече в наши дни Димитър Пенев.

И така, над 50 000 души наблюдаваха срещата на стадиона, като едва ли някой от тях ще забрави двубоя до края на живота си, като по голямата част от зрителите ще останат с неприятен привкус, заради драмата в заключителните секунди. Мачът започва равностойно с няколко опасности пред двете врати – тези на Лама и на Борислав Михайлов. В 32-рата минута сякаш всичко за нас свършва – Ерик Кантона бележи за 1:0 и „хвърля” в екстаз трибуните. За радост на българските фенове, радостта на „петлите” е много кратка и след изпълнение на корнер от Краси Балъков в 37-мата минута Емил Костадинов се извиси над всички в наказателното поле на противника и отбеляза зрелищно с глава за 1:1. През втората част французите не дават почти никакви шансове на българите да направят опасности пред вратата им. Мигът обаче ненадейно идва.

 

 

В последната минута на редовното време, 10 секунди преди неговия край, Емил Кременлиев подаде топка в центъра на терена към върналия се централен нападател на българския отбор Любослав Пенев. Пенев със страхотен прехвърлящ пас намира Емил Костадинов в близост до френското наказателно поле. Костадинов пое коженото кълбо и с топовен изтрел го прати в мрежата за Берна Лама за радост на всички фенове в България, следили двубоя по националната телевизия. Коментаторите са в делириум, на стадиона всички в бяло-зелено гонят за да поздравят бягащия във всички посоки Емо Костадинов. Шокът е огромен. Треньорският щаб на Франция начело с Жерар Улие и Еме Жаке се моли за помощ от Господ. Молят се, но те все още не знаят, че този ден Господ е българин. Минутата продължение ни се струва цял век, но в крайна сметка изтича. „Лъвовете” се прегръщат по терена, феновете в България няма да спят цяла нощ. България покори Франция ! Французите плачат – играчите на терена, треньорите на път за съблекалнята, а 50 000 -по трибуните.

Невероятният успех е постигнат. Този успех в този момент е приет за нещо наистина голямо, но времето показва, че това златно българско футболно поколение може много повече от една победа. На световното първенство през 1994-та година завършваме 4-ти в света – най-големия ни успех за всички времена. Но това нямаше да се случи, ако не бе великата за спорта ни дата 17 ноември 1993-та.