Михаел Шумахер, немската легенда на Формула 1, е едно от най-познатите лица в спорта през последните 20 години. Постиженията му трудно могат да бъдат изброени, славата му е също трудно измерима.„Пилето”, както е прякорът на Шумахер, започва своята кариера във Формула 1 с дебют на пистата „Спа” в Белгия през 1991-ва година, на 22 годишна възраст. Първият тим на Шуми е „Джордан”. Класата му е забелязана веднага след дебютното му 7-мо място в първия си старт и „Бенетон” на Флавио Бриаторе взима Михаел в тима си. Това се оказва изключителен ход на прагматичния бос. Шуми постига първата си победа във Формула 1 през 1992-ра година на пистата, на която започва всичко – „Спа”. През тази 1992-ра година германецът завършва трети в шампионата, като дори бразилската легенда Аертон Сена остава зад него. Шампион е друг велик пилот – Найджъл Менсъл. Следващата година Михаел е четвърти, а през 1994-та започва походът на немеца. Шумахер става шампион, но годината е помрачена заради нелепата смърт на пистата на Сена. Бенетон и Шумахер печелят и през 1995-та. 9 победи и никакви шансове на големия конкурент Деймън Хил да застраши втората шампионска титла. От следващия сезон Шумахер преминава в италианския тим на Ферари. Хил този път си връща, като става шампион а Шумахер отпада множество пъти със слабия в този момент болид на Ферари.
Няколко месеца по-късно за новия сезон Ферари отбелязва напредък, а Михаел се възползва и дори до последния кръг на шампионата е с шансове за титлата. Да, но в него той отпада след удар с прекия конкурент за титлата Жак Вилньов. От телевизионните камери ясно си личи, че „Пилето” е виновен за инцидента. Интересно за сезоните на Шуми през 1998 и 1999-та години, когато шампион става Мика Хакинен с Макларън е че в първия сезон Шуми едва не се сби с Култард, който почти спря на „Спа” пред Шумахер, който се заби в болида му. Бесен, Михаел слезе от болида си и тръгна да бие съперника в бокса на Макларън. Бе укротен, но враждата бе в своя пиков момент. След година, Михаел счупи крак и нямаше шансове за титлата. Въпреки това, дори след като изпуска няколко състезания, той се завърна и помогна на Ферари да вземат първата си конструкторска титла от 1983-та година. 2000-та година започва главоломното преимущество на Шумахер и вече подобреното Ферари. След 21 годишна суша, Шумахер донася титла на италианските си работодатели. Догодина пак, следващата отново е шампион. През 2003-та година ФИА променя голяма част отправилата, за да стане по-интересна Формула 1, след като в последните сезони Шумахер е недостижим, а интересът към спорта спада. Да, но промяна на върха няма – въпреки многото трудности, Михаел Шумахер изкачва най-високото стъпало за 6-ти път. С това постижение пада рекорда на Хуан Мануел Фанджо от 5 титли. Рекордите падат един след друг, човекът който ги „събаря” е все един и същ.
През 2004-та година Ферари отново са „тероризирали” пистата – 15 победи от 18 старта за „Скудерията”. Шампион е стария познайник, който вече се е превърнал в легенда – Шумахер. Нищо не предвещава, че „Скудерия Ферари” ще загуби титлата следващия сезон ,но това се случи. Фернандо Алонсо побеждава всички и е новият крал на пистата. През 2006-та година Шумахер обявява, че се оттегля в края на сезона, който се надява да спечели. 2 кръга преди края Шуми води, но двигателят на Ферари-то му гръмва и Алонсо се възползва от ситуацията – втора поредна титла. Испанецът е сочен за наследника на Шумахер, след отказване на „Хер Шуми”. Михаел работи като консултант във Ферари до...2010-та година, когато на 41 години се завръща на пистата, този път с екипа на Мерцедес. Нещата обаче за 4 години са се променили много и дори стария му приятел Рос Браун, който е шеф в Макларън и бивш негов шеф в Ферари, не може да помогне на Михаел. Болидът не е от най-добрите, но най-вече формата на „титана” от немския град Хюрт не е същата. Шумахер не стъпва нито веднъж на подиума.
Това няма как да помрачи ореола на легендата. Направил изключително много в този спорт Михаел, когато и да реши да каже за последно „Чао” ще си остане Номер 1. Най-вече заради Ферари, 10-те години за „Форца Ферари”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар